Препинателните знаци точка, запетая, двоеточие, кавички, удивителна, въпросителна, скоби, точка и запетая, многоточие са част от графичната система на българския език и дават указания за смислово, интонационно и синтактично (изреченско) разчленяване на речта.

 1. Точката е основен знак за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. По сравнение със запетаята, точката със запетая и тирето точката притежава най-дълга интонационна пауза, разделяща логически две съседни изречения. 

 – Точка се пише при съкращаване на думи:  инж. (инженер), проф. (професор), гр. (град), с. (село), вк. (вестник).

– При цифрово означаване на дати: 21.03.2011 г.

– При изброяване на подточки в даден текст   1. 2. 3. (а. б. в.)

2. Въпросителната (?)

Въпросителната е знак за отделяне на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Въпросителна се пише:

– След въпросително изречение ( Кога успя да прочетеш книгата?  Хареса ли ти?).

– След заглавие, оформено като въпрос ( Как авторът изобразява драматичната съдба на героя?)

– Когато авторът изразява съмнение или недоумение, като в този случай  към въпросителната може да се добави и удивителна ( Ти ли ще ми твърдиш, че знаеш целия урок?! И половината не знаеш!).

3. Удивителна (!)

Удивителната е знак за отделяне на синтактични цялости, които имат емоционален характер. Удивителна се пише:

 

След възклицателно изречение ( Колко красив е моят град !).

 

След обръщение ( Колко жалко! О, Родино!   Слушай, момче!)

 

След повелително ( Сядай да си учиш урока!  Напиши си домашното!)

4. Многоточие (…)

Многоточието е знак за отбелязване на недоизказана или прекъсната мисъл. То се означава с три точки (…)

– Вътре в рамките на изречението многоточието изразява пауза ( Аз си мислех… ех, по-добре нищо да не ти казвам!)

 – В края на изречението многоточието означава недоизказана или прекъсната мисъл.       ( Как можа да кажеш това?.. Един истински приятел не би могъл…).

5. Запетая.

Запетаята е знак, с който  се отделят части на изречението. Но понякога запетаята се използва, за да се означат отделни смислови и стилистични нюанси.`

– В рамките на изречението със запетая се отделят:

а) Еднородните части на изречението (Най-после настъпи първият, интересният, незабравимиятмладежки празник В стаята по масите, столовете, шкафовете, килимите и леглата навсякъде се търкаляха накъсани хартии. В този момент към небето литнаха стотици сини,червени, жълти, оранжеви и зелени балони).

б) Със запетая се отделят обръщенията, вметнатите и въвеждащи думи на изречението ( Моя родна страна, здравей! Деца, къде отивате?  А сега, ученици, запишете темата на новия урок! Какво да ти кажа, приятелю, в този момент? Сега, разбира се, всичко тръгна по старому. Честно казано, не съм си научил урока! Ако искате да знаете повече за живота, мили деца, прочетете тази книга!).

в) Обособени части на изречението.

   Целият брой на вестника, посветен на Априлското въстание, беше  подготвен от нашия клас.  Аз, за разлика от други случаи, отговарях ясно и изчерпателно. Когато влязох в стаята, след като затворих вратата, видях разбитата каса.

г) Сравнения, които имат характер на обособени части.

   Децата, малки пъстри пеперудки, се понесоха шеметно из ливадата.  Топлите дни през октомври, някак неестествени за сезона, изведнъж свършиха и заваляха студени, ситни дъждове.

д)  Запетаи се пишат пред прости изречения в състава на сложното, свързани със съчинителни и подчинителни съюзи ( а, но, па, та, че, обаче, защото, само че, който, която, които, когато). Разгледах всичките книги, но нито една не ми хареса. Може би щях да си купя нещо, само че парите ми бяха свършили. Отидохме на кино,обаче филмът вече беше започнал. През нощта заваля сняг, който до сутринта натрупа до коляно.  Почти бях свършил да пиша, когато удари звънецът. Не мога да ти гарантирам, че утре ще дойда пак. Боли ме главата, та се пръска. Видя полския стражар, па хукна из лозята.

6. Точка и запетая ( 

 Знакът точка и запетая се пише в следните случаи:

а) В рамките на простото изречение между разширените еднородни части, ако вътре в тях вече е сложена запетая: ( На панаира се беше събрал много народ – мъже, жени и деца; продавачи, купувачи и просто запалянковци; селяни, търговци и стражари; бедняци, просяци и скитници, дошли да изпросят комат хляб).

б) В рамките на сложното изречение между отделните самостоятелни части. ( Така детето постепенно узна, че бедните и онеправданите хора от всички епохи имат нещо общо, което ги свързва; че техният стремеж за свобода и справедливост е бил пренесен през вековете от най-сърцатите синове на човечеството).

7. Двоеточие е знак за изброяване на еднородни части, за поясняване и уточняване на мисли.

Стаята беше пълна с разноцветни балони: сини,червени,жълти и зелени – те се търкаляха навсякъде.

В нея имаше нещо от старата: нещо от онази някогашна Сарандовица, която въртеше хана, готвеше, сипваше чевръсто вино и ракия, и разнасяше по масите на гостите.

8.  Тире (-)

Тирето е знак за по голяма интонационна пауза по сравнение с тази на запетаята.

Вчера получих писмо от него – първото за тази година.

9. Кавички.

Кавичките се употребяват в следните случаи:

а) При пряка реч и цитиране.

б)  При използване на дума в преносен смисъл ( Той е много „силен” ученик: бележникът му е пълен с двойки).

в) При изписване имената на паметници, улици, театри, кина, читалища, библиотеки, училища, футболни отбори, фирми и дружества ( ул. „Иван Вазов” № 2,   кино „ Фокус”, читалище „Искра”, училище „Дора Габе”, площад „Александър Батенберг”,                   ФК  „ Локомотив”,    фирма „ Свежест”).